|
|
 НАЧАЛО 10:57 |
|
|
Принципи на диагностиката |
Активността на различните органи: черен дроб, бъбреци и други, зависи от два основни фактора – от количеството на специалните хормони и дейността на особен отдел от нервната система, наречен „вегетативна нервна сиситема“ (дословно преведено „растителна нервна система“). Противоположно на нея – друга част от нервната система – обезпечаваща съкращаването на мускулите и кожната болкова чувствителност. Тя се нарича "соматическа" (от думата "сома", което в превод означава „тяло“).
Вегетативната нервна система обезпечава не толкова определено ниво на функциониране на вътрешните органи , но и способства за сработването им, подобно на инструменти в голям оркестър. Например, когато Вие приемате храна, се усилва работата на слюнните жлези, жлъчния мехур и задстомашната жлеза, увеличава се просвета на дванадестопръстника и се отделя по-голямо количество храносмилателни ферменти. Състава на ферментите съответствува на състава на приетата храна. Едновременно се променя киселинността на стомашния сок и се усилва притока на кръв към органите от храносмилателната система. Всички тези изменения се осъществяват синхронно и последователно – това е заслуга на вегетативната нервна система.
Вегетативната нервна система, се състои от два отдела – симпатически и парасимпатически, инервират целият организъм, всички органи и тъкани: жлезите, гладката мускулатура на съдовете и вътрешните органи , мускулите на сърцето и скелетната мускулатура, главния и гръбначния мозък т.е. централната нервна система.
Вегетативната нервна система окава на органите три типа въздействие - функционално, трофично и съдодвигателно.
Функционалното влияние, като стимулира или възпрепятства функциите на органа, може да се докаже пътят на раздразнение на вегетативните нерви. Например, раздразнието на парасимпатическия нерв – барабанна струна, предизвиква секреция на слюнка, раздразнението на блуждаещия нерв – секреция на задстомашен сок.
Трофическото влияние се изразява в регулация на обмяната на веществата в органите. Това довежда до изменение на функционалното състояние и определя нивото на жизненост. Трофическото влияние за първи път е било открито от И.П. Павлов върху сърцето. Сърцето се съкращава автоматично под влияние на импулсите, възникващи в него самото. Симпатическите и парасимпатическите нерви изменят обмяната на веществата в сърцето и от там на самата му работа.Раздразнението на симпатическите нерви увеличава честотата и силата на сърдечните съкращения, повишава неговата възбудимост. Раздразнението на парасимпатическите нерви отстлабват тези функции. Било доказано, че ако раздразнението на двигателен нерв доведе скелетната мускулатура до умора, а след това проведем раздразнение на симпатическия нерв, то работоспособността на мускулите се възстановява. Симпатическите нерви повишават обмяната на веществата и снижават уморяемостта на мускулите. Заедно с това, при разрушаване на вегетативните нервни нишки (например при рана от нож на плещите) може да доведе до атрофия на мускулите на ръката, но въпреки това двигателната активност на ръката е останала ненарушена.
Съдодвигателно влияние се проявават в намаление или увеличение на лумена на кръвоносните съдове, хранещи вътрешните органи.
Симпатическата част на вегетативната нервна система се състои от централен и периферен отдел. Централният отдел се образува от клетки на гръбначния мозък. Периферният отдел е представен от нервни влакна и симпатически нервни възли (ганглии). Нервните възли се подразделят на две групи: окологръбначни и предгръбначни. Окологръбначните са разположени в две отверстия от двете страни на гръбначния стълб и опразуват ляв и десен симпатически ствол. Предгръбначните възли – това са възли на периферните нервни сплитове, лежащи в гръдната част.
Симпатическите стволове (десен и ляв) представляват отверстия от нервни възли, съединени в междувъзлови клончета, разположени от всички страни в края на гръбначния стълб. Всеки възел е съединен чрез съединителна клонка със сътветният гръбначномозъчен нерв, обзпечаващ чувствителността в определена кожна зона. Чрез тези клончета, нишките излизащи от гръбначния мозък преминават в симпатическия ствол.
На снимка 1 е представена схема на вегетативна инервация (пътя на нервните нишки) до различни вътрешни органи на човека. От тази схема се вижда , че нервните влакна излизат от органа и се събират в нервни възли или вегетативни ганглии. След това тези възли от нервни влакна влизат в гръбначният мозък, а от там в състава на нервните пътища се отправят към главният мозък – главния център на вегативната регулация. Наличието на вегетативните нервни възли позволява на нашите органи да функционират автономно т.е. без участие на централната нервна система.
Заедно с това, нервните вегативни влакна не само управляват работата на органите, но и носят на мозъка информация за неговото състояние. Например, възпалителните изменения в органите се възприемат като много неприятно, разлято болково усещане (или като неопределено чувство за дискомфорт), което силно се отличава от болката при увреждане на кожата или мускулите. Тези усещания „се отразяват“ в различни, често отдалечени от местата на увредения участък на тялото – това е свързано с множеството пресичания на вегетативните нишка.
Особенно важно за разбирането на работата на тази компютърно-диагностична система е това, че вегетативната нервна система няма свои чувствителни пътища. Чувствителните импулси от органите се направляват по чувствителните нишки, общи за вегетативната и соматичната нервна система.
Нервните нишки определящи кожната чувствителност „се събират“ в нерви и също влизат в гръбначният мозък. Всеки сегмент на гръбначният мозък отговаря за конкретен участък на кожата. На снимка 2 е показана схемата на гръбначния мозък и схемата на „отговорностите“ на сегментите на гръбначния мозък за кожната зона.
На нивото на гръбначния мозък в областите където се присъединяват вегетативните и чувствителните нишки произтича взаимно влияние на нервни импулси (т.нар. конвергенция). В резултат, ако има нарушение в стомаха, то възниква възбуждане в сътветният вегетативен ганглии и изменя кожната болкова чувствителност в зоните свързани с 5-9 гръден сегмент. Освен това, да си припомним, че трофическото и активиращото влияние на вегетативната нервна система се разпространяват също и върху органите на чувствителността , в частност на рецепторите на тестваните участъци от кожата. В резултат болковата чувствителност се „модулира“, или се настройва. Ето така се стига до това, че изменение в активностт ана ганглиите, влияещи на работата на вътрешните органи, променят чувствителността в определени зони на кожата.
|
| 13 Май 06, 10:57
|
|
